Резюме. Статията разглежда емоционалната дисрегулация като трансдиагностичен фактор, който е в основата на различни форми на психопатология. Емоциите имат централна роля в процесите на адаптация, а способността за тяхното управление подпомага ефективното психосоциално функциониране. Дефицитите в разпознаването, осъзнаването и модулирането на емоциите повишават уязвимостта към психичен дистрес и се свързват с широк спектър разстройства – афективни, тревожни, фобийни и хранителни разстройства, шизофрения, гранично личностово разстройство, зависимости, хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието и др. Разширеният процесен модел описва ключовите етапи на емоционалната регулация, които могат да се превърнат в потенциални точки на регулаторен неуспех и да допринесат за формирането на психопатологични симптоми. Трансдиагностичният подход очертава едновременно общи механизми при психичните разстройства и специфични особености в клиничната изява. Оценката на емоционалната дисрегулация може да повиши диагностичната прецизност и да подпомогне разработването на по-целенасочени и персонализирани терапевтични интервенции.

Ключови думи: процесен модел, емоционална дисрегулация, трансдиагностичен фактор, психопатология

Пълен текст тук.