Резюме. Родителството включва множество аспекти, които се влияят от социалния и културния контекст. В рамките на българската социокултурна среда под въздействието на процесите на европейска глобализация традиционните възпитателни модели и родителски поведенчески стереотипи претърпяват съществени трансформации. Целта на настоящото изследване е да се установят характеристиките на позитивното родителство в България чрез прилагането на два въпросника: единия – за измерване на позитивните родителски стилове, а другия – за анализ на дейностите, които родителите извършват съвместно с децата си у дома. Първият инструмент – Моделът за родителство “Pentagon” – развива и допълва концепцията на Baumrind, като акцентира върху семейната система като цяло, а не само върху взаимоотношенията родител-дете. Резултатите от изследването показват, че в българския социокултурен контекст се открояват четири основни позитивни родителски стила: „Прояви на любов“, „Насърчаване на независимост“,

„Спазване на правила“ и „Партньорство между родителите“. По отношение на втория въпросник, свързан с домашните дейности, най-често родителите играят фонологични игри с децата си, следвани от творчески дейности и четене. Най-малко време се отделя за занимания, свързани с ограмотяване и слушане.

Ключови думи: позитивни родителски стилове, български социокултурен контекст, взаимодействие родител-дете, домашни образователни дейности

Пълен текст тук.