Резюме. Традиционната когнитивна наука обвързва концепцията за ума с изчислителния подход: умствените процеси са изчислителни процеси; мозъкът като компютър е център на познанието. За разлика от нея въплътената когниция по различни начини отхвърля или преформулира изчислителния характер на когнитивната наука, подчертавайки значението на физическото тяло в когнитивните способности. Обединяваща за изследователите на въплътената когниция е идеята, че тялото или взаимодействията на тялото с околната среда съставляват или допринасят за познанието по начини, които изискват нова рамка за неговото изследване. Мозъкът не е просто компютър и не е самостоятелен център на познанието. Тези теоретични и емпирични разработки предвещават последици за изследването и лечението на шизофренията. Някои от най-трудните философски въпроси, възникващи в рамките на въплътеното познание, като тези относно представянето, обяснението и самото значение на „ума“, са от вид, който всяка теория на ума трябва да разгледа. Каквото и да е бъдещето на въплътеното познание, внимателното изучаване на неговите цели, методи, концептуални основи и мотивации без съмнение ще обогати философията на психологията.

Ключови думи: въплътена когниция, дуализъм, феноменология, социална когниция

Пълен текст тук.