Резюме. Концепцията за колективното несъзнавано, формулирана от К. Г. Юнг, предполага съществуването на универсални психични структури, които се проявяват чрез архетипни мотиви в човешкия опит. Въпреки широкото теоретично обсъждане на архетипите, емпиричните данни за тяхната проява при лица, родени с тотална слепота, са ограничени. Настоящото изследване представя качествено описание на случаи и анализира сънищата на тотално слепи лица с вродена загуба на зрението, за да изследва дали и как архетипните теми възникват при липса на визуален опит. Резултатите показват наличие на мотиви, съответстващи на универсални структури на преживяване, като отношения с родителски фигури, грижа, защита, изпитания и преходи. Тези мотиви се проявяват чрез слухови, тактилни, емоционални и когнитивни елементи, което подчертава, че символизацията не е зависима от зрителната перцепция. Изследването очертава необходимостта от по-нататъшни емпирични проучвания върху модалните особености на символизацията при слепота и допринася към разбирането за универсалния характер на архетипните структури.

Ключови думи: тотално слепи, вродена загуба на зрението, колективно несъзнавано, сънища

Пълен текст тук.