Въведение. Интегрирането на психичното здраве в първичната медицинска помощ е ключова стъпка към постигането на справедливи и устойчиви здравни системи. В постсъветските държави преходът от централизирани психиатрични институции към грижи в общността остава незавършена реформа. Настоящото изследване има за цел да разгледа политическите и практическите предизвикателства при интегрирането на услугите за психично здраве в първичната помощ с фокус върху Грузия като пример и със сравнения с България, Естония и Украйна. Материал и методи. Изследването използва качествен подход с анализ на здравните политики и разглежда институционалното наследство, рамките на управление, механизмите за финансиране и работната сила. Резултати. Резултатите показват, че макар повечето държави да са приели политики за интеграция, съобразени с рамката на Програмата на СЗО за действие спрямо дефицитите в психичното здраве (mhGAP), тяхното прилагане е ограничено от фрагментирано управление, недостатъчно обучение и трайна стигма. Заключение. Статията аргументира, че смислената интеграция изисква не само правни и финансови реформи, но и промяна на парадигмата – от институционална към общностна грижа и от биомедицински към биопсихосоциален модел. Предлагат се препоръки за съгласуване на здравните политики, изграждане на капацитет в първичната помощ и засилване на междуведомственото сътрудничество.

Ключови думи: интеграция на психичното здраве, първична медицинска помощ, постсъветски здравни системи, Грузия, психиатрия в общността, реформа на здравната политика

Пълен текст тук.