Резюме. Това проучване разглежда нагласите, поведението и взаимодействието с институциите на албански непълнолетни относно употребата на наркотични вещества, с акцент върху половите различия и различията между градската и селската среда. Чрез структурирана анкета, проведена сред ученици на възраст от 13 до 18 години, проучването представя количествени и качествени данни за експериментиране с наркотици, влиянието на връстниците, комуникацията с училищния персонал и реакциите към употребата на вещества в техния социален кръг. Резултатите показват, че момчетата съобщават за по-лесен достъп и по-висока честота на употреба на такива вещества, докато момичетата проявяват по-голяма емоционална дистанцираност и морално неодобрение. Градските непълнолетни по-често се обръщат към институционални фигури като класните ръководители, докато селските непълнолетни демонстрират по-силна ангажираност към семейството и връстниците и показват по-голяма толерантност в отношенията с употребяващи. Толерантността и пасивността се увеличават с възрастта, особено сред учениците в гимназиален етап, което е знак за възможна ерозия на доверието в институциите. Данните показват  необходимост от диференцирани превантивни стратегии: засилване на критичната осъзнатост и самоконтрола при момчетата, насърчаване на психологичната подкрепа и открит диалог при момичетата, както и адаптиране на антинаркотичната просвета към социално-културния контекст на всяко населено място.

Ключови думи: наркотични вещества, полови разлики, контраст град-село, превантивно обучение, младежко поведение

Пълен текст тук.