Резюме. Въведение. Артифициалният дерматит е психодерматологично състояние, при което кожните увреждания са резултат от умишлени или неосъзнати действия на самия пациент. Заболяването често остава недиагностицирано или се интерпретира като органична дерматоза поради отказа на пациентите да признаят връзката между психичния си дистрес и кожните симптоми. Цел. Настоящото изследване има за цел да представи три клинични случая на пациенти с артифициален дерматит, с фокус върху диагностичните трудности и необходимостта от ранна психиатрична намеса. Методи. Представени са три последователни случая на пациенти, хоспитализирани в Клиниката по дерматология с кожни лезии с неясна етиология. Проследена е клиничната им картина, проведени са дерматологични и психиатрични консултации по време на престоя. Резултати. И при тритe пациентки е установено наличие на самопредизвикани кожни лезии с типични характеристики на артифициален дерматит. След консултация със специалист и в трите случая е препоръчана терапия в клиниката по психиатрия. Обсъждане. Случаите подчертават колко трудно може да бъде разграничаването на артифициалния дерматит от органични кожни заболявания, особено когато пациентите не сътрудничат активно. Интердисциплинарният подход, включващ дерматолог и психиатър, е от съществено значение за поставяне на точна диагноза и започване на ефективно лечение. Заключение. Ефективното справяне със състоянието изисква емпатичен, ненападателен подход, ранна психиатрична оценка и дългосрочно проследяване с цел намаляване на рецидивите и предотвратяване на бъдещи автоагресивни прояви.

Ключови думи: изкуствено предизвикан дерматит, мнимо разстройство, самопредизвикани кожни лезии, психодерматология, психиатрична коморбидност

Пълен текст тук.