Българско списание за психиатрия, 2025; 10(4):37-48

ДЕПРЕСИЯ И КОМОРБИДНОСТ: ВЛИЯНИЕ НА КОМОРБИДНИТЕ ПСИХИАТРИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА ВЪРХУ ХОДА И ЛЕЧЕНИЕТО НА ДЕПРЕСИЯТА

Даниел Саварнога

Department of Neurology, Silesia Medical University, Katowice, Poland Mental Health Center, Provincial Specialist Hospital No. 4, Bytom, Poland

Резюме. Въведение. Депресията остава едно от най-разпространените и инвалидизиращи психични разстройства в световен мащаб, като се обръща все по-голямо внимание на взаимодействието ѝ с други психични заболявания. Целта на настоящото изследване беше да се направи наративен обзор на литературата относно влиянието на съпътстващите психиатрични разстройства върху протичането и лечението на депресията. Методи. Обзорът обобщава резултатите от 51 рецензирани публикации от периода 2018-2025 г., идентифицирани чрез структурирани търсения в основни научни бази данни, включващи PubMed, Scopus, Web of Science и PsycINFO, и допълнени с исторически значими източници. Резултати. Намерените клинично най-значими съпътстващи психиатрични състояния са шизофрения, разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност (РДВХ), както и злоупотребата с вещества. Шизофрения често се съчетава с депресия, особено в ранните етапи или след психотични епизоди. Тази коморбидност е свързана с по-неблагоприятна прогноза, повишен риск от самоубийство и намален отговор на лечение. Няколко антипсихотика от второ поколение като кветиапин, луразидон и клозапин показват променлива ефективност, но нито един не осигурява стабилна ремисия при всички групи. При РДВХ депресията има специфична развитийна и клинична траектория. Ранната поява на РДВХ значително увеличава риска от тежки депресивни епизоди, като фармакологичните подходи трябва да балансират между стимуланти и стабилизатори на настроението. При лица, страдащи както от РДВХ, така и от депресия в рамките на биполярно разстройство, лечението става по-сложно и предпазливост по отношение на антидепресанти, както и използване на медикаменти като бупропион или стабилизатори на настроението. При разстройства, свързани с употребата на вещества, депресията по-често става хронична и резистентна на лечение. Употребата на вещества допълнително намалява ефективността на антидепресантите и увеличава риска от рецидив. По-ефективни са интегрираните терапевтични подходи, които са насочени едновременно към злоупотребата с вещества и към депресивните симптоми. Заключение. Резултатите подчертават необходимостта от многоизмерни диагностични рамки и индивидуализирани терапевтични стратегии при лечението на депресия, съпътствана от други психиатрични разстройства.

Ключови думи: депресия, коморбидност, шизофрения, разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, злоупотреба с вещества, фармакотерапия

 Пълен текст тук.