Българско списание за психиатрия, 2025; 10(3):11-20
Психолингвистични характеристики на разказа за себе си при идентитетната криза в юношеството
Оксана Крайева1, Наталия Старинска2, Ина Михайлюк3, Наталия Хоха4, Тетяна Клибаис2
1G. S. Kostiuk Institute of Psychology of the National Academy of Educational Sciences of Ukraine – Kyiv, Ukraine
2Borys Grinchenko Kyiv Metropolitan University – Kyiv, Ukraine
3Interregional Academy of Personnel Management – Kyiv, Ukraine
4Kharkiv University of Humanities “People’s Ukrainian Academy” – Kharkiv, Ukraine
Резюме. Въведение. Проучването изследва как психолингвистичните характеристики на юношеския разказ за себе си влияят на идентитетната криза по време на пандемията от COVID-19. Цел. Целта на проучването бе постигната чрез емпирично определяне на психолингвистичните особености на индивидуалния юношески разказ за себе си и установяване на неговото възможно влияние върху развитието на идентитетната криза в контекста на статистически значими връзки между разказа за себе си и идентитетни индикатори. Материал и методи. Използвани са съдържателен анализ на разказа за себе си, семантичния диференциал на Osgood, приложни психолингвистични техники, локализиращи идентитетни индикатори, и подходящ статистически анализ. Резултати. Установи се, че повечето от участниците използват такива психолингвистични характеристики в разказа за себе си, които подчертават положителните модалности на самоописанието. Една трета от участниците оперират предимно с негативни психолингвистични характеристики на разказа за себе си, което може да е знак за предварителен или преактуален етап на идентитената криза. Състоянието на постигнат позитивен идентитет (висока консистентност на идентичността) се свързва с положителни характеристики на самоописанието във времевия континуум, адекватна самооценка, балансиран личностов тип и положителна валентност на идентитета. Дифузният идентитет (ниска идентитетна кохерентност) показва състояние на идентитетна юношеска криза и е тясно свързан с много ниска или нестабилна самооценка, емоционално полярен или нестабилен личностов тип и неутрална или нестабилна валентност на идентитета. Заключение. Показано е влиянието на психолингвистичните особености на разказа за себе си върху процеса на криза в юношеската идентичност. Заслужава да се изтъкне, че хармонизирането на психолингвистичните характеристики на индивидуалния разказ за себе си може да има важна роля във формирането на холистичен идентитет в етапа на идентитетната криза.
Ключови думи: идентитетна валентност, псевдоидентитет, психолингвистични характеристики, самооценка, личностов тип, холистичен идентитет
Пълен текст тук.