Резюме. Въведение. Изследователски данни сочат, че депресивните симптоми – както в рамките на синдрома клинична депресия, така и като дименсия в общата популация – са свързани с трудности в доверието спрямо други. Цел. Целта на нашето проучване беше да се изследва връзката между тежестта на депресивните симптоми и лицевото възприятие за доверителност в общата популация. Материал и методи. 85 участници попълниха въпросника Beck Depression Inventory-II и скала за оценка на степента, в която лица, изразяващи различни емоции, заслужават доверие при 100% и 50% интензивност на емоцията. Резултати. Не бе намерена значима връзка между тежестта на депресивните симптоми и лицевото възприятие за доверителност при различните емоции при всяко ниво на интензивност. Участниците с по-високи оценки за депресивност оценя- ват щастливите лица като заслужаващи най-високо доверие, а гневните лица – като заслужаващи най-ниско доверие. Неутралните, тъжните и уплашените лица попадат по средата, между двете крайности. Тенденцията се наблюдава и при 100%, и при 50% емоционална интензивност. Освен това при неутралните лица скоростта на реагиране е значимо по-ниска в сравнение с емоционал- ните лица. Заключение. Нашите резултати показват, че лицевото възприятие за доверителност не се влияе от депресивните симптоми в общата популация.

Ключови думи: депресивни симптоми, доверителност, лицево изражение, емоции

 Пълен текст тук.