Резюме. Основания: Патологичното влечение има важна роля за рецидива и за лечението на пациенти с алкохолна зависимост. Одобрените към момента лекарства на първи избор против патологичното влечение са налтрексон и акампросат. В тази статия ние сравняваме действието на налтрексон с нов медикамент за патологично влечение. Цел: Да се проследят пациенти с диагностицирана алкохолна зависимост и да се оцени ефектът на налтрексон и на ондансетрон върху патологичното влечение при тях. Задачи: 1. Да се оцени и сравни редукцията на патологичното влечение при налтрексон и при ондансетрон. 2. Да се сравни редукцията на патологичното влечение от ондансетрон при пиене с ранно (преди 25-годишна възраст) и късно (след 25-годишна възраст) начало. 3. Да се сравни редукцията на патологичното влечение от ондансетрон при пациенти със и без фамилна обремененост с алкохолизъм. Методи: Проведено е проспективно рандомизирано проучване с 80 участници с диагностицирана алкохолна зависимост след детоксификация. Патологичното влечение при тях е оценявано на всеки две седмици в продължение на 12 седмици. Резултати: Установено е снижаване на патологичното влечение със 78% при налтрексон и с 60,5% при ондансетрон. Не е установена връзка между възрастта на началото на алкохолната консумация и фамилната обремененост с алкохолизъм със степента на снижение на патологичното влечение. Заключение: Ондансетрон е ефикасно средство против патологично влечение. Неговата ниска цена, достъпност и относително безопасен профил на странични действия го правят подходящ избор за лечение на патологично влечение при алкохолна зависимост.

Ключови думи: алкохолна зависимост, налтрексон, ондансетрон, патологично влечение

Пълен текст тук.