Резюме. Основания. Мизофонията като селективна звукова свръхчувствителност се характеризира с различни негативни емоции и поведения, провокирани от специфични звуци. Най-често звуковете се произвеждат от хора, но могат да идват и от околната среда. Страдащите от мизофония („мизофоници”) могат да изпитват интензивна тревожност, отвращение, ярост, страх или други неприятни емоции при чуване на специфичните звукови тригери. Негативните емоции влошават справянето с ежедневието и могат да влошат качеството на живот. Въпреки наличието на определен дял от мизофоници в общата популация много специалисти и общопрактикуващи лекари имат проблеми с разпознаването и класифицирането на мизофонията. Тя е относително нова патология без ясен протокол за диагноза, лечение и проследяване. Цели. Опирайки се на собствен опит и на най-нови литературни данни, ние си поставихме за цел да съставим мултидисциплинарен алгоритъм за обслужване на мизофония и да оценим качеството на живот у страдащите. Материал и методи. Анализирахме собствения си опит с 287 индивиди със звукова свръхчувствителност. Със стандартна аудиометрия първо отделихме тези с хиперакузис. За оценка на мизофонията бе избран въпросникът Amsterdam Misophonia Scale, за общото качество на живот (QoL) – Medical Outcomes Study SF-36 health survey (SF-36), и за качеството на сексуалния живот при жени (QoSL) и мъже – съответно самооценъчните въпросници Sexual Quality of Life-Female и Sexual Quality of Life-Male. Резултати. При 209 души (72.8%) бе диагностицирана звукова свръхчувствителност, а при 78 (27.2%) бяха установени нормални аудиометрични параметри. Аудиологичното изследване и последващото консултиране с оториноларинголог ни позволи да разграничим мизофониците от пациентите с други нарушения на слуха. Качеството на живот (QoL) при мизофонците бе значимо по-ниско от условната норма при здрави, като най-големи различия се установиха за айтемите „ролеви ограничения – емоционални проблеми”, „емоционално благополучие” и „социално функциониране”. Параметрите за качество на сексуалния живот при страдащите от мизофония от двата пола бяха значимо по-ниски от тези при здравите им връстници. Създадохме алгоритъм за обслужване на индивиди с мизофония, който позволява ясното им обособяване сред хората със звукова свръхчувствителност. Заключение. Предложеният алгоритъм може да бъде полезен инструмент за лекари от различни специалности за предоставяне на адекватно обслужване. Поради негативното влияние на мизофонията върху качеството на сексуалния живот в мултидисциплинарния екип за медицинско обслужване на мизофоници трябва да се включат и уролози/гинеколози и сексолози.

Ключови думи: мизофония, алгоритъм, тригери, качество на сексуалния живот, хиперакузис, аудиометрия

Пълен текст тук.