Резюме. Основания: Самоубийството се определя като акт на саморазрушение, извършен от индивид, който е напълно наясно със смъртоносния край. Самоубийствата имат сериозни културни и социоикономически ефекти. Цел: Да се проучи връзката между осведомеността за самоубийствата и отношението към суицидните опити при университетски медици и служители. Методи: Беше проведено срезово проучване със 150 участници – преподаватели, администратори, помощен персонал, студенти и специализанти. Въпросникът беше разделен на две части, включващи секции за демографски данни, тревожност, депресия и стигма. За търсене на връзката между независимите променливи и тревожността и депресията бе използван Хи-квадрат. Резултати: 72 (48%) от участниците бяха жени, а 78 (52%) – мъже. 72.7% от извадката имаха депресия, тревожност и суицидни идеи. Стресът у мъжете е статистически значимо по-чест (64.1%), отколкото сред жените (27.8%). Заключение: Проучването установи различни рискови фактори за възникването на суицидни мисли при изледваните лица и може да служи за основа на бъдещи анализи и интервенции.

Kлючови думи: самоубийство, суицидни опити, нагласи, тревожност, депресия, стигма

Пълен текст тук.