Резюме. Статията разглежда връзката на травматични преживявания в детско-юношеска възраст с негативни последици за психичното здраве и алекситимия сред студенти по медицина, чрез използване на линеен регресионен анализ и отношение на шансовете. Проучването е наблюдателно, ретроспективно, срезово и включва неклинична извадка от студенти по медицина, което е проведено в периода октомври 2021-март 2022 г. Извадката включва 210 участници. Повишената експозиция на травматични преживявания в детството води до 5-кратно повишен риск от депресия и обсесивно-компулсивни симптоми и 8-кратно повишен риск от тревожност (p<.001). Клиничните негативни последици са значително взаимосвързани, като най-значима е връзката между депресия и тревожност (55.2% обяснение на вариациите на данните, p<.001) и обсесивно-компулсивни симптоми и тревожност (26.6% обяснение на вариациите на данните, p<.001). Алекситимията обяснява между 22.0% и 29.4% от вариациите на клиничните последици за психичното здраве, като е най-тясно свързана с депресия (участниците с алекситимия имат 35.143 пъти повишен риск да бъдат в подгрупата с клинично значима депресия, p<.001). Ранните травматични преживявания обясняват само 9.8% от вариациите на данните за алекситимия и 11.6% за депресия, но обясняват по-голям дял от вариациите в данните за тревожност и обсесивно-компулсивни симптоми (съответно 21.3% и 18.2%, p<.001). Докато и травматични преживявания в детството, и алекситимия са статистически значими предиктори за негативни последици за психичното здраве, алекситимията обяснява по-голям дял от вариациите на данните и може да бъде разглеждана като потенциално модифицируем рисков фактор за психопатология.

Ключови думи: алекситимия, травматични преживявания в детството, депресия, тревожност, обсесивно-компулсивни симптоми

Пълен текст тук.