Резюме. Шизофренията е хетерогенно заболяване с хроничен ход, което заема водещо място сред причините за инвалидизиране в световен мащаб. Въпреки множеството проучвания за изясняване на нозологичните граници, етиопатогенезата, клиничната картина и терапевтичното по­влияване, засега липсват убедителни данни, които да са приложими при всички пациенти с поставена диагнозa шизофрения. Големите катамнезни проучвания доказват хетерогенността ù в хода на протичане на заболяването. Многото лица на болестта предопределят не винаги точното диагностициране, криещо риск от ятрогенизиране с ненужни медикаментозни терапии и стигматизация, или обратно, водят до подценяване на клиничната картина и неприлагане на ефикасни терапевтични интервенции. Няма сигурни данни и за предиктивните фактори на отговор към лечението и за разделяне на разнородната група от шизофренно болни пациенти според терапевтичното повлияване. Статията представя методиката на проучване с натуралистичен и неинтервенционен дизайн, включващ едногодишно проспективно клинично проследяване, което цели да идентифицира предиктивни фактори на терапевтичния отговор при шизофрения.

Ключови думи: шизофрения, терапевтичен отговор, предиктори, методика

Пълен текст тук.