Резюме. Опитът от предходни епидемични кризи недвусмислено показва, че освен пораженията върху социалните и икономическите конструкти на засегнатите държави, не по-малко важни са и психосоциалните аспекти, произтичащи от тях. Наличните доклади за избухналата в края на 2019 г. в Китай епидемия от коронавирусна инфекция, която през февруари бе обявена от СЗО за пандемия, показва, че вече е налице увеличаване на психиатричната заболяемост сред засегнатите популации. Освен непосредствения страх от заразяване, социалната изолация и стигмата, косвените последствия от наложените от световните правителства извънредни кризисни мерки биха могли да допринесат за задълбочаване на всеобщата паника и увеличаване заболяемостта от психични разстройства. Ролята на медиите е от съществено значение за благосъстоянието на засегнатите популации, като разпространението на недостатъчна, подвеждаща и дори невярна информация би могло да задълбочи социалната дисфункция на индивидите. Необходима е своевременна колаборация между правителствата и организации като СЗО, за създаване на насоки и механизми за контрол върху информационния поток в медиите, както и за разработване на комплекс от превантивни мероприятия с цел смекчаване на негативните последици от бъдещи пандемии върху психичното здраве на засегнатите популации.

Ключови думи: COVID-19, пандемия, психиатрична заболяемост, психосоциални аспекти

Пълен текст тук.