Българско списание за психиатрия, 2020; 5(2):28-35
ХЕБЕФРЕНИЯ – МЯСТОТО НА ИСТОРИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ В СЪВРЕМЕННАТА КЛИНИЧНА ПРАКТИКА
Резюме. Хебефренията се характеризира със специфична симптоматика – изравнен или несъответен афект, характерна усмивка, странно и дезорганизирано поведение, мисловни разстройства. Диагностицирането става в ранна възраст и предопределя неблагоприятния ход с развитие на бързопрогресиращи негативни симптоми. Описаните клинични характеристики се базират предимно на текстове, имащи историческо значение – от създаването на концепцията от Kahlbaum, през идеите на Kraepelin и Leonhard, до съвременните класификации МКБ-10 и DSM-5. Бъдещото отпадане на шизофренните субтипове, и в частност изключването на хебефренията (дезорганизирана шизофрения) напълно от съвременните диагностични категории, може да доведе до загуба на ценен психопатологичен конструкт със значение за диагностицирането в диференциален план и терапевтичното поведение.
Ключови думи: хебефрения, шизофренни субтипове, исторически преглед, диагностични категории
Пълен текст тук.