Резюме. Цел: Да се приложат два инструмента за изследване на несуицидното самонараняващо поведение в неклинична популация от юноши на възраст 14-18 години в град Варна, като се фокусира върху функции, причини и предразполагащи фактори. Метод: Участниците на случаен принцип са разделени в две групи, като всяка попълва анонимно един от двата въпросника, свързани с несуицидно самонараняване, ISAS или ABUSI/ABASI. Въпросниците са с фокус основен метод на самонараняване, причина за самонараняване, поведение непосредствено преди него и рискови фактори за самонараняване. Резултати: От общо раздадени 329 анкети са попълнени 174. Като основен метод на самонараняване участниците са посочили порязването. Мнозинството от участниците извършват самонараняващи действия поради мотиви за самонаказание. Данните за сексуално, емоционално и вербално насилие са сигнификантно асоциирани с мисли и действия на самонараняване. Извод: От извършената едноетапна оценка е видно, че несуицидното самонараняване представлява проблем и в България, като тенденциите в нашата страна съвпадат с описаните в литературата. Имаме съмнение за културни различия в мотивите и причините за поддържане на несуицидно самонараняване, които трябва да се потвърдят с допълнителни бъдещи изследвания.

Ключови думи: несуицидно самонараняване, юноши, функции

Пълен текст тук.