Резюме. Автоимунните енцефалити, макар и редки, са част от реалната клинична неврологична практика. Анти-NMDA (N-methyl-D-aspartate)-рецепторният енцефалит е един от типовете автоимунни енцефалити, който обичайно засяга млади хора, по-често жени, и може да се отключи от съпътстващ неопластичен процес с експресия на NMDA рецептори или вирусна инфекция. Протича най-често подостро в рамките на няколко месеца, като се характеризира с едновременна изява на неврологична и психиатрична (психотична) симптоматика, както и терапевтично резистентни епилептични прояви. Диференциалната диагноза най-често включва вирусни енцефалити, лимбичен енцефалит, летаргичен енцефалит, остра ендогенна психоза, интоксикация с психоактивни вещества. Имунологичното доказване и поставяне на диагноза сигурен анти-NMDA-рецепторен енцефалит изисква установяване на анти-NMDA-рецепторни антитела в ликвор, което за съжаление към този момент може да се изследва само в лаборатории в чужбина. По-ниската честота на заболяването, сложната клинична картина, необходимостта от провеждане на множество серумни и ликворни имунологични изследвания в диференциалнодиагностичен план, възможността за негативна находка при образните изследвания (включително магнитнорезонансна томография на главен мозък) и доказването на специфичните антитела в лаборатории извън страната ни, правят навременното поставяне на диагнозата предизвикателство за ежедневната практика. Представяме клиничен случай на доказан анти-NMDA-рецепторен енцефалит и диференциалнодиагностичните и терапевтичните проблеми, пред които се изправихме при него.

Ключови думи: енцефалит, автоимунен, анти-NMDA-рецепторен, диагностициране, клиничен случай

Пълен текст тук.