Резюме. Роналд Феърбеърн е един от значимите теоретици в школата на обектните отношения в психоанализата, който развива собствени концепции, оригинални и различаващи се от водещите идеи на психоаналитичната общност. Той сменя фокуса от инстинктивно-структурния към отношенческия аспект в областта на психодинамиката и психопатологията. Идеите му оказват съществено влияние върху голям брой от значимите имена в теорията и практиката на психотерапията. Заради иновативността, но и крайността на идеите си, Феърбеърн е бил доста критикуван от различни учени като Абенхаймер, Клайн, Балинт, Съдърланд и др. Някои от концепциите му са в огромен контраст с тогавашното психоаналитично мислене и по тази причина са били поставяни под съмнение и не са приемани напълно. Въпреки критичните моменти обаче неговите възгледи са изключително важна крачка напред в психоаналитичната перспектива. Те са опит да се оцени важността на отношенческата страна на психичните процеси на развитието. Най-същественият принос на Феърбеърн може би е, че чрез своите теории той поставя акцент и въвежда в психоанализата разбирането за най-ранните потребности и преживявания на човека. Цел на настоящата статия е да представи някои аспекти на критиката относно структурната теория на Феърбеърн, както и да разгледа съвместимостта на издигнатите от него постулати със съвременните схващания за вътрешния свят на индивида и приложението им към психотерапевтичната практика.

Ключови думи: психоанализа, обектни отношения

Пълен текст тук.