Резюме. Ускорената културна промяна води до колективни когнитивни изкривявания и манталитетни промени в „нормалната” psyche, които я проблематизират като референт за психопатологията. Съвремeнният информационен пейзаж на постистина, виртуалните идентичности и постмодерната култура с присъщите ù флуидност, деконструиране, релативизъм, толерантност, всепозволеност, секуларност, отчуждение и подмяна на фактите с мнения допринасят за когнитивна несигурност и дори за трудно разграничаване на онтологичната реалност. Влиянието на тези промени върху психопатологията и психиатричното обслужване включва патоморфоза на клиничните картини, изчезване на някои от класическите им форми, размиване на диагностичните граници, мимикрия на психопатология, нисък толеранс към тревожност, нови идентитетни нарушения, нови прояви на тревожност, психоза и зависимо поведение, както и спад на стигмата и ръст на хипердиагнозата. Прогнозира се обликът на феноменологията в бъдеще, както и перспективите пред обслужването и пред интегритета на психиатричната професия.

Ключови думи: психопатология, постмодерност, култура, колективни когнитивни изкривявания, идентичност, патоморфоза, психоза, мимикрия, хипердиагноза

Пълен текст тук.