Резюме. Проблемът с разпознаването на психотравмата е ключов и сложен, когато става дума за деца и тийнейджъри, особено при деца от аутистичния спектър. Спецификите на мисленето, което често е буквално и без отчитане на чуждата гледна точка, и трудностите да се разказват преживявания с думи водят до ситуации, в които психотравмата остава недостъпна за разпознаване, при това не само при деца, които нямат развита експресивна реч. Настоящото проучване цели да изследва способността на деца със симптоми от аутистичния спектър, които са преживели психотравма, да възприемат психологическа подкрепа и емпатия. Извадката се състои от 15 деца от 12- до 18-годишна възраст, диагностицирани в Детско-юношеската психиатрична клиника в УМБАЛ „Света Марина – Варна“. За целта е изготвен кратък списък с най-често наблюдаваните реакции при деца от аутистичния спектър, които са преживели психотравматично събитие. След срещата участниците в изследването са отговорили и на отворен въпрос за факторите, които ги карат да се чувстват спокойни и приети по време на консултация, като са изведени обобщено най-често срещаните отговори. Резултатите показват, че децата с аутизъм имат сериозни трудности при осмислянето на травмата, което усложнява диагностицирането на посттравматично разстройство при тях. По отношение на консултацията разбирането им за подкрепа и за емпатия е различно от традиционния смисъл, който психолозите и психотерапевтите влагат, и се основава на цялостно усещане за безопасност, сигурност и приемане, и на ненатрапчив подход от страна на психолога. При над 80% от изследваните деца консултирането на родителите как да подкрепят емоционално детето, преживяло травматично събитие, е от основно значение.

Ключови думи: психотравма, аутизъм, емпатия

Пълен текст тук.