Българско списание за психиатрия, 2024; 9(1):36-45

Смисълът в живота и самооценката като фактори за нагласите към здравния риск

Георги Гърков, Ирина Зиновиева
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Резюме. Въведение: Проблемът за смисъла в живота е обширно засегнат в рамките на философията и психологията. Заедно с това увеличаващо се количество изследвания свързват смисъла в живота с психичното здраве и излагането на рискови здравни поведения. Настоящото изследване си поставя за цел да провери потенциалните зависимости между личностните черти от модела „Големите пет”, самооценката, житейския смисъл и общата нагласа към здравен риск в рамките на българската култура. Материал и методи: Проучването е наблюдателно срезово. Използва ни са: Скала за многомерен смисъл в живота (MEMS), Скала за самооценка на Розенберг (RSES), съкратен вариант на Скала за нагласи към здравния риск на Хулс (HRAS-13), Малките „Големите пет” (mini-IPIP). Данните са събрани чрез анонимeн онлайн въпросник, разпространен с публичен достъп в популярни социални мрежи. Използвани са експлораторни двоични факторни анализи и robust бейсова регресия при анализа на данните. Резултати: Изследвани са 205 лица на възраст над 18 години, от които 49% са жени, а 81% са с висше образование. Глобалната самооценка и наличието на смисъл в живота демонстрират отрицателни връзки с общата нагласа към здравен риск в рамките на конструирания медиаторен модел. Общият ефект на самооценката е: β = -0.449, 95% HDI [-0.646, -0.259]. Ефектът на смисъла в живота върху нагласата към здравния риск е: β = -0.474, 95% HDI [-0.660, -0.293]. Връзката на самооценката с общата нагласа към здравния риск обаче до голяма степен се обяснява от смисъла, който хората припознават в живота си. Прекият ефект на самооценката е: β = -0.141, 95% HDI [-0.355, 0.068], докато непрекият е: β = -0.307, 95% HDI [-0.446, -0.172]. Останалите променливи не показаха значими връзки с нагласата към здравен риск. Обсъждане: Смисълът, утвърждавайки собственото предназначение и значимостта на собственото съществуване, е възможно да насърчава себесъхранението и избягването на вредни по отношение на себе си нагласи, доколкото ангажирането с вредоносни или рискови поведения би могло да застраши възпроизвеждането на смисловата структура. Същевременно утвърждава нето на собствената ценност и достойнство е възможно да подпомогне намирането на смисъл в живота. Установените зависимости подкрепят ролята на смисъла в живота за грижата за себе си и нагласите към здравния риск.

Ключови думи: смисъл в живота, нагласи към здравен риск, самооценка

Пълен текст тук.