Резюме. Юношеството е уязвим период, свързан със значими и неконтролируеми промени във формата и възприемането на тялото. Самонараняващото поведение сред страдащите от хранителни разстройства пациенти е реалност. Честотата на самонараняващо поведение сред пациентите с хранителни разстройства варира между 25 и 50%. Честотата на хранителни разстройства сред самонараняващи се индивиди е описана между 54% и 61%. Съществува пряка връзка между несуицидното самонараняващо поведение и суицидното поведение при пациентите с хранително разстройство в детско-юношеска възраст. Социокултурните фактори и медиите играят значима роля при формиране и поддържане и на двата типа поведение. Почти всички проведени проучвания са ретроспективни и не могат да дадат ясна картина за модела на връзка между хранителните разстройства и несуицидното самонараняване. През последните години търсенето на специализирана помощ от деца и юноши с хранителни разстройства нараства, а възрастта на пациентите намалява. Това налага познаване на всички аспекти на тези разстройства, включително рискови фактори, коморбидност, суицидност и др.

Ключови думи: анорексия нервоза, несуицидно самонараняващо поведение, суицид

Пълен текст тук.