Резюме. Целта на настоящото проучване е да се определи индирeктното влияние на пандемията от КОВИД-19 върху проявите на депресия и тревожност и тежестта на възприетия стрес при амбулаторно проследявани пациенти. Методика: Изследването е пилотно, срезово, неинтервенционално, включващо амбулаторни пациенти с депресивно и тревожно разстройство и здрави контроли за периода юли – октомври 2020 г. Използвани са самооценъчни скали: за оценка на тревожност и депресия (HADS), за възприет стрес (PSS-10) и за самота (UCLA-LS3). Тежестта на състоянието се оценява чрез скала за глобални клинични впечатления (CGI-S). Резултати: В проучването бяха включени 110 лица, оформящи следните групи: влошено тревожно разстройство (n = 23); тревожно разстройство в ремисия (n = 17); влошено депресивно разстройство (n = 18); депресивно разстройство в ремисия (n = 24) и контролна група (n = 28). Пациентите с влошена депресия показват най-високи резултати по HADS-А (= 12,39 ± 4,16); HADS-D ( = 10,39 ± 4,07); PSS-10 (= 24,72 ± 3,68); UCLA-LS3 (= 5,78 ± 1,86), което значимо ги отличава (р < 0,05) от контролната група и от групите в ремисия, включително и от пациентите с влошена тревожност по отношение на HADS-D = 6,00 ± 4,54). Стойностите на PSS-10 в контролната група (16,43 ± 4,07) се отличават значимо само от пациентите с влошена депресия (р < 0,05). Останалите групи не се отличават значимо от контролите по този показател. Самотата, оценена чрез UCLA-LS3, е значимо по-изразена (р < 0,05) в групите на влошена депресия и тревожност в сравнение с пациентите в ремисия и контролната група, които не се различават значимо помежду си. Изводи: Обострянето на тревожните и депресивни разстройства по време на пандемията от КОВИД-19 зависи от комплексни фактори, но стабилността на ремисията е важен протективен фактор относно субективно възприетия стрес и усещането за самота при тези пациенти. Пациентите с влошена депресия показват най-високи нива на стрес.

Ключови думи: тревожност, депресия, КОВИД-19, възприет стрес

Пълен текст тук.