Резюме

Цел: Да се оцени самотата при хоспитализирани пациенти с депресия в късна възраст (ДКВ) и нейната връзка със социодемографски и клинични характеристики.

Метод: Проучването е срезово, двугодишно (01.11.2015‐01.11.2017 г.), като се включват всички пациенти, хоспитализирани в УМБАЛ „Александровска” с диагноза депресия. Пациентите се оценяват социодемографски и психометрично посредством: 24‐точковата скала за депресия на Хамилтон (HDRS24) и нейната когнитивна субскала (HDRScog); 15‐точковата скала за депресия в късна възраст (GDS15) и нейната субскала за суицидна нагласа (GDSsuic); скала за оценка на субективно възприетата когнитивна дисфункция (PDQ‐D5) и скала за оценка на самотата (UCLA‐LS). Данните се сравняват с контролна група и са обработени със  sтатистически пакет SPSS 25.0.

Резултати: Оформят се три диагностични групи: депресия с късно начало (ДКН, n=29), рекурентно депресивно разстройство (РДР, n=80) и биполярна депресия (БД, n=22), които не се различават по клинична тежест, но когнитивните нарушения, оценени посредством HDRScog и PDQ‐D5, са значимо по‐изразени при БД. При РДР женският пол (р=0,043) и липсата на социална подкрепа (р=0,001) влияят значимо върху самотата. Самотата корелира изразено по сила и правопропорционално с HDRS24 (r=0,628), HDRScog (r=0,625), GDS15 (r=0,580) и с GDSsuic (r=0,513) при РДР и с GDS15 (r=0,574), GDSsuic (r=0,597) и с PDQ‐D5 (r=0,543) при ДКН. При БД единствено значима корелация се установява с PDQ‐D5 (r=0,508).

Заключение: Самотата като преживяване корелира с клиничната тежест и суицидната нагласа и е важна част от картината на униполярна депресия, като се установява сходен корелационен модел при ДКН и РДР. При РДР женският пол и липсата на разширени социални контакти са значими рискови фактори за по‐изразена самота. При БД самотата корелира единствено със субективно възприетата когнитивна дисфункция.

Ключови думи: депресия, късна възраст, самота, когнитивни нарушения

Пълен текст тук.