Българско списание за психиатрия, 2021; 6(2):24-31

СТРЕСЪТ В МОЗЪКА – ФОКУС ВЪРХУ ХИПОКАМПА, АМИГДАЛАТА И ТЕХНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО

Богомил Пешев, Вася Вутова, Вихра Миланова
Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме

Стресът представлява съществуващa или изненадващa промяна в хомеостазата на организма, която е причинена от външни или вътрешни фактори, наречени стресори, последвана от процес на адаптация към стресорите – алостаза. Този процес се характеризира със сложни взаимодействия между редица вътрешни системи – нервна, ендокринна, имунна и други. По своята същност стресорите могат да бъдат физически (болка, възпаление, загуба на кръв) и психически, които са стимули от околната среда и чиято интерпретация силно зависи от предходния опит на индивида. Лимбичната система на мозъка, в частност хипокампът и амигдалата, участват в регулацията на двете реакции на стреса – бърза реакция, известна като „бий се или бягай” (свързана с увеличена секреция на адреналин от медулата на адреналната жлеза вследствие на активността на симпатиковата нервна система) и по‐бавната, невроендoкринна реакция на възстановяване (свързана с активността на хипоталамо‐хипофизо‐адреналната ос, характеризираща се със секрецията на кортизол – кортикостерон при животните – от кората на надбъбречната жлеза). Стресът е в основата на генезиса на разстройствата от две диагностични групи – тревожните разстройства (F41, МКБ‐10), каквито са например паническото разстройство (F41.0) и смесеното тревожно‐депресивно разстройство (F41.2), както и разстройствата на адаптацията, свързани с реакция към тежък стрес (F43) като посттравматичното стресово разстройство (F43.1). Този кратък литературен обзор има за цел да разгледа как стресът променя морфологията и функционалността на хипокампа и амигдалата, като по този начин създаде мост между лабораторни изследвания в областта на невробиологията и знанията за ролята на стреса в споменатите психопатологични картини. Важно е да се отбележи, че публикациите, представени в този материал, са много малка част от съществуващите по темата, но настоящият синтез е добра отправна точка към по‐задълбочено изследване на регулаторните механизми на стресовите реакции и патобиологичните изменения в основата на маладаптивните поведения, свързани с тревожните разстройства.

Ключови думи: стрес, тревожност, хипокамп, амигдала, глюкокортикоиди, неврогенеза при възрастни

Пълният текст на статията може да бъде намерен в Българско списание за психиатрия, Том 6, брой 2 2021 г.