Резюме

Въведение: Липсват достатъчно български проучвания за ефективността на лечение на психични заболявания с проспективно проследяване на пациенти и оценка на резултатите от лечението.

Цел: Изследване на ефективността на психиатричното лечение в реална клинична практика.

Материал и методи: 117 пациенти с шизофрения и афективни разстройства и 117 техни близки са изследвани по време на стационарно психиатрично лечение и са оценени 12 месеца покъсно в амбулаторни условия. Оценена е ефективността на лечението по отношение на промяна в психопатология, функциониране, качество на живот и бреме на неформалните грижи. 

Резултати: 90% от включените пациенти с шизофрения и афективни разстройства са проследени 12 месеца след проведено краткосрочно болнично лечение (престой респективно 25 и 23 леглодни). Трима пациенти са починали в периода на проследяване. Лечението на останалите е ефективно и е свързано с клинично и статистически значимо намаляване психопатологията и бремето на неформалните грижи и подобрение във функционирането и качеството на живот. Ефективността варира между 69% и 92% в зависимост от избрания измерител за оценка на резултата от лечението. 

Заключение: Лечението на шизофрения и афективни разстройства е ефективно според широк спектър от обективни и субективни измерители. Изборът на скала за оценка на подобрението и конкретни прагови стойности за ефективност могат да повлияят значимо изводите от анализите. 

Ключови думи: шизофрения, афективни разстройства, ефективност, стационарно лечение, проследяване