Българско списание за психиатрия, 2021; 6(1):19-30

РАЗСТРОЙСТВА В УПОТРЕБАТА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ПО ВРЕМЕ НА КОРОНАВИРУСНАТА ПАНДЕМИЯ. АЛГОРИТЪМ ЗА СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТИ В УСЛОВИЯ НА ГЛОБАЛНА КРИЗА

Катрин Арютова1, 2, Владимир Николов1 ,3, Димитър Радоев1

1Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм – София
2 Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински университет – Пловдив
3 Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински университет – София

Резюме. Зависимостите към психоактивни вещества (ПАВ) са биопсихосоциални разстройства, протичащи с рисково за здравето поведение, което обуславя развитието на коморбидни соматични заболявания. Злоупотребяващите с ПАВ са уязвима група в условията на пандемията от коронавирусна болест 2019 (Coronavirus disease 2019 – COVID-19), причиняваща се от новия тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 – SARS-CoV-2). Придружаващите соматични проблеми и характерното поведение, насочено към търсене на ПАВ, са предпоставки за тежко протичане и лоша прогноза на COVID-19 сред хората с разстройства в употребата на вещества (РУВ). Цели: Поради социалната изолация и намаления ресурс на здравните услуги в условията на пандемията COVID-19 достъпът до множество от ключовите терапевтични елементи в лечението на зависимости бе редуциран. Това доведе до повишаване на необходимостта от болнична помощ и наложи разработването на нов алгоритъм за стационарен прием в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм (ДПБЛНА). Материал и методи: За периода от 26.03.2020 до 26.11.2020 в ДПБЛНА бяха хоспитализирани 143 пациенти, страдащи от РУВ. По време на приема се спазваха всички препоръки на Световната здравна организация (СЗО) и наложените от Министерството на здравеопазването (МЗ) на Република България ограничителни мерки. На всеки пациент бе направен полимеразна верижна реакция (PCR) тест и до получаване на резултатите се прилагаха изолационни мерки. Проведе се крособучение сред персонала на болницата и се формираха специализирани медицински екипи, осигуряващи непрекъснати грижи за новопостъпилите. Резултати: Разработихме 3 алгоритъма за стационарен прием, съобразени с актуалните епидемични условия и съответните законови разпоредби. Трите модела доказаха приложимост и ефективност както за задоволяване на потребностите на хората, страдащи от РУВ, така и в превенцията от заразяване със SARS-CoV-2 сред медицинския персонал и вече хоспитализираните пациенти. Заключение: В условията на пандемия се налага въвеждане на иновативни стратегии за справяне с повишените нужди на зависимите. Предлагаме хипотезата, че разработените от екипа на ДПБЛНА алгоритми имат потенциал да се прилагат при всякакъв вид рисков контингент в условията на глобална криза.

Ключови думи: зависимости, пандемия, стационарно лечение, COVID-19

 

Пълен текст на статията (на български).