Резюме. Болката и депресията като коморбидност, съчетаваща едновременно соматични и психопатологични симптоми е често срещан феномен. Между тях съществуват доказани връзки на различни нива: невробиологично (невроанатомично, невробиохимично и невроендокринно), психологично и феноменологично ниво. Тези равнища на асоциираност съответстват на концепцията за биопсихосоциалния модел за същността на болката. Депресията е рисков фактор за инвалидизация, влошаване качеството на живот и изява на автоагресивно поведение при пациенти с хронична болка. Често депресивните симптоми сред тази група пациенти остават неразпознати или недооценени. В тази връзка ролята на психиатъра като експерт в мултидисциплинарен екип за управление и лечение на болката е съществен. Освен клиничната оценка на депресивните симптоми е необходимо въвеждане на феноменологичните подходи като рутинен инструмент. Вникването в същността на преживяванията на пациентите, страдащи от хронична болка и депресия и техният анализ би подпомогнало и подобрило процесите на индивидуализирана оценка, прогноза и избор на терапевтично поведение.

Ключови думи: хронична болка, депресия, коморбидност, биопсихосоциален модел, феноменологичен анализ

Пълен текст тук.